Пропуски в антивирусното лечение. Трансфер Фактор – контрол над вирусите

Собствениците на Земята – вирусите. Те се явяват най-многочислените биологични обекти на Земята и по този показател те превъзхождат всички организми, взети заедно. Те поразяват всички форми на клетъчни организми, включително животни, растения, бактерии и
18.01.2019 / 08:43

Собствениците на Земята – вирусите. Те се явяват най-многочислените биологични обекти на Земята и по този показател те превъзхождат всички организми, взети заедно. Те поразяват всички форми на клетъчни организми, включително животни, растения, бактерии и гъби. Ние оцеляваме сред тях. Борбата с тях е опасно занимание. Ние вече имаме опит в борбата с бактериите, с помощта на антибиотиците. В резултат на това се появиха бактерии-мутанти, на които антибиотиците не действат. Инфекционистът, професор Н. В. Карбишева казва: Много е добре, че противовирусните препарати струват скъпо и ние не можем да ги назначаваме масово, като антибиотиците! Тъй като вирусите мутират много по-бързо, отколкото бактериите!

Кога мутира и се приспособява биологичния обект? Когато се променят условията на живот.

Никой не знае колко хиляди вируси живеят в нашия организъм. Често ние узнаваме за тях само по това, че те ни нанасят вреда. Например, херпесните вируси са над 100 вида, но опасни за човека са само осем. Сред тях има такива, които живеят в нервните ганглии (струпване на нервни клетки). Как ще "воюваме" с тях, ако нервните клетки не се възстановяват? А има и "специалисти" поразяващи имунните клетки: маркофаги, Т и В-лимфоцити и даже НК-клетки! Вече са известни 600 вида папилома вируси при човека, а ентеровирусите са около 80.

Вирусите бързо се "учат". Заразената клетка изработва интерферон против тях, но много вируси са се научили да го блокират. Лекарите използват индуктори, активиращи изработката на интерферона – вирусите блокират и тяхната активност. Но херпесите са се научили да "се крият" от интерфероните!

Естествено, че имунната система на всички гръбначни съумява да съществува с вирусите стотици хиляди години, намира се във взаимно-приемлив компромис, от рода: "Добре, нека да живеят, ако много не вредят, но други не допускайте."

Онколога-имунолог, к.м.н. Д. Н. Стрункин постоянно напомня, че вирусите играят голяма роля в ограничаване прекомерната активност на бактериите, а те от своя страна ограничават експанзията на гъбичките. И всичко това трябва да е в равновесие. Важно е да се разбере, че работата не е в това има ли инфекция в организма или няма. Главното е, подчинена ли е тя на имунната система. Херпеси от първи и трети тип (варицела) има практически при всички, папилома вируси – повече от 60%, вирус Епщайн-Бар в организма има при 98% от хората, да не говорим за ентеровирусите, които "ги е хващал" всеки. И какво от това?

По свое време нобеловият лауреат Робърт Кох пред очите на всички изпил зародиш на холерен вибрион, но не се разболял от холера. Той просто показал, какво е това правилно работеща имунна система!

В. В. Леоненко често казва: Какво ме засяга, като инфекционист, че в организма има инфекция, ако тя е под контрола на имунната система и не носи вреда! В организма има хиляди инфекции: една голяма, друга малка! Но дълго време в медицината се смяташе, че е точно обратното: има ли инфекция – това е лошо, а няма ли инфекция – е добре! Значи трябва да се премахне инфекцията от организма! Само, че това рядко се получава и не винги е полезно. Инфекции под контрол в достатъчно количество са необходими за организма. В медицината има понятие: условно патогенна микрофлора. Тоест тя не е вредна, даже може да бъде полезна, ако не излезне из под имунния надзор. В организма трябва да има херпеси, стафилококи, стрептококи, хеликобактери, белодробна хламидая, но в умерени количества, под наблюдение,! Иначе, на тяхно място идват други непознати микроби!

Става ясно, че така наречената противовирусна терапия или антиинфекциозна химиотерапия (това название е правилно, но се стараят да не го използват, за да не плашат болните), това е груба намеса в един доста деликатен баланс от проверки и баланси.

Какви антивирусни лекарства има днес?

1. Химиопрепаратите, могат да се нарекат "диверсанти". Това са вещества, които се "разрушават" в самия вирус, променят се около него и му пречат да се размножи.

2. Против 3-тият тип херпес – зостер – вече 20 пъти по-неефективни. Веществото нарушава вирусната ДНК, вътре в нея. Не влияе на "спящи" вируси.

Недостатъци: трябва да се приемат постоянно, имат много странични ефекти (а истината е, че не са много ефективни) и естествено, привикването на вирусите към лекарствата. Вирусите бързо се променят!

Лекарствата засега са ефективни. Хубавото е, че те не се приемат дълго, само при грипни епидемии. Но вирусът се приспособява към тях. Ганцикловир – само срещу цитомегаловирусна инфекция. Много токсичен. Никой не го приема, особено ако тази инфекция се прояви по време на бременността.

Зидовудин, фосфазид, ставудин – химиопрепарати – "диверсанти" против ХИВ-инфекции (антиретровирусни химиопрепарати). Забавят развитието на СПИН, при ХИВ-инфекции. Имат силни странични ефекти. Много тежко се понасят от болните.

3. Интерферон индуктори, тоест лекарства – изкуствени активатори – клетки, които произвеждат алфа и гама интерферони – молекули, които активират имунитета срещу вирусите. Това са кагоцел, циклоферон, амиксин, изопринозин. Тоест, тъй като самите лекарства преминават вътре в клетката и "разрушават", а вирусите не могат, то е възникнала идеята да се действа чрез имунната система. И тъй като тя работи с интерферони, то трябва да се стимулират клетките с тези интерферони. Проблемът е в това, че повечето разпространени вируси вече са се научили да блокират синтеза на интерферони от клетките, и дори ако ги пришпорят индукторите, то ефекта няма да бъде удължен – вирусите ще блокират и тази дейност. Доскоро циклоферона и амиксина даваха забележителен ефект за кратко време, а сега – той е много малък.

Дайте да си спомним главата за НК-клетките. Трансфер Факторите ръководят НК-клетките, като свои "мозъци", каквито те нямат. НК-клетките са като агенти на вроден имунитет и внимателно следят за това, което прави придобития имунитет. И, ако той не сработи – те го застраховат. Тоест, в естествена ситуация, ако вируса е блокирал синтеза на интерферони в инфектираните клетки, то НК-клетките сами започват да го синтезират в големи количества, като се свързва още и с Т-лимфоцитите. И ето, ако Вие сте решили изкуствено да активирате синтеза на интерферони – това е Ваш проблем и НК-клетките няма да се застраховат.

А кога всъщност са нужни изкуствените индуктори? Само в тези случаи, когато имунната система сама адекватно не разпознава инфекцията! А, ако я разпознае – всичко ще се случи по естествен път! Благодарение на ТФ имунната система си "отваря очите" и правилно разпознава инфекцията. И нещата се случват, както се предполага. В действителност, ТФ правят същото нещо, което се опитват да направят интерферон индукторите, само че по естествен път и при това много по-добре и под застраховка.

Интересна информация: Известният в Русия лекар Александър Мясников регулярно разяснява, че зад пределите на страните от бившия СССР интерферон индукторите (в това число и в страните от Западна Европа и Северна Америка), в качеството си на лекарствени средства не са регистрирани, и тяхната клинична ефективност не е доказана в нито едно голямо международно изследване.

4. Рекомбинантините интерферони алфа и гама – това са лекарства на генно-инженерното производство, път на клониране на един от гените на човешкия интерферон в бактериални условия. Идеята е в това, че ако имунната система по някаква причина сама не отделя интерферони, то може тези интерферони да се произведат изкуствено и да се въведат в организма. Тоест, това е опит за задействане на имунната система, която по някаква причина не работи сама! Всички тези лекарства са жестока химиотерапия, която се понася от болните много по-трудно, дори от отровната химиотерапия, която назначават на онкоболните при ракови заболявания!

От приемането на рекомбинантните интерферони, организма отговаря с антитела! Окапване на косата, кандидоза, обостряне на херпеса, анорексия, тахикардия, диспнея, болести на щитовидната жлеза, нарушение на зрението, диария, мускулни болки, импотентност, депресия – това още не е пълен списък на страничните ефекти.

И ето Трансфер Фактор, настройват имунната система, да се приведе към това, че тя сама да отделя същите тези интерферони, които се опитват да създадат изкуствено и да въведат в организма! И разбира се, без странични ефекти! Така, какви антивирусни лекарства има пректически при лекаря?

1. Лекарства "диверсанти", но само срещу два от симплекс херпесите и срещу грип.

2. Интерферон индуктори, които действат все по-слабо, а на Запад въобще не се признават. Видимо е, че те могат да помогнат за кратко време.

3. Рекомбинантни интерферони – страшна химиотерапия, която се използва само в най-крайни случаи. И това е всичко! Практически лекарите просто не знаят какво да правят, когато при тях отидат болни с ентеровирус или човешки папиломен вирус. Болни със зостер, мононуклеоза, цитомегаловирус и т.н.

До появата на ТФ в ръцете на лекарите, практически нямаше адекватни инструменти за работа с вирусните инфекции.

 
 

Copyright © 2008-2019 4LIFE Transfer factor-Bulgaria | RSS емисия

Изграден от Sliven.NET | Дизайн от Людмила Калъпчиева | Програмиране и SEO от Христо Друмев