Какво е Трансфер Фактор?

Трансфер фактора е полипептид. Те са природни или синтетични съединения. Техните молекули съдържат частици аминокиселини, свързани с полипептидни връзки, понакога съдържащи и въглехидратни частици. Ако в една молекула има до 10 частици аминокиселини имаме олигопептид, а при повече от 10 - полипептид. Трансфер фактора съдържа 44 аминокиселини и затова е наречен полипептид.

В организма ни късите пептиди се явяват като информационни молекули, които пренасят данни от една клетка в друга. Щом получи подобна информация, клетката изработва нужните й активни вещества. А ниската молекулярна маса позволява на пептида лесно да прониква в клетките. За всеки вид тъкан е нужен различен пептид. Добрата новина е, че при всички млекопитаещи тези клетки са еднакви.

Ако клетките в едно тяло са приблизително 80 трилиона. Имунната система представлява сама за себе си огромна система от клетки, равна приблизително на 1 трилион. Тези клетки се зараждат в костния мозък, от стволовите клетки. Част от тях са контролни клетки, други са нашественици, други са клетки убийци.

Вече знаем и е научно доказано, че имунокомпетентните клетки, са едни и същи в човешкия и животинския организми.

А основната функция на имунната система е: определяне кои са своите, от чуждите клетки в организма, за да остави нужните. Като чужди могат да бъдат и клетки от същия организъм.

Известно е също, че при клетъчното делене постоянно провеждано в организма: една от 1 милион клетки е мутантна, т. е. чуждородна.

В първите редици на защита от проникване на чуждородни микроорганизми се явява кожата и слизестите тъкани. Те по повърхността си отделят частици, от вътрешността на устата, органите на дишане, органите на хранене, половите органи. Кожата защитава организма в цялост, със слаба кисела реакция и правилна функция на потните и мастни жлези. Влажните повърхности изработват течност за механично отсяване на микроорганизми, убиваща ненужните антигени, посредством бактерицидните свойства на слузта.

Макрофаги – клетките които патрулират в кръвоносната система със своите антитела, т. е. рецептори за съвместимост – внимателно следят за всичко, което може да се окаже чуждородно и опасно. Ключов момент на защита: Тeзи клетки определят точно какъв чуждороден нашественик е проникнал, организират атака върху него, а след унищожението му дават данни към клетките памет. Нрушителите могат да бъдат всякакви. За удобство са наречени: антигени.

По този начин функцията на имунната система се разделя на четири стадия:

1. Разпознаване;

2. Идентификация;

3. Нападение;

4. Запомняне.

Да предположим, че в организъм са попаднали антигени:

На пътя им застават клетки-фагоцити, задържащи врага, унищожаващи го и раздробявайки го, запазват минимална частица носеща информация за него, като антиген. Точно тази частица е наречена трансфер фактор или фактор на пренасяне.